4 февр. 2018 г., 03:06

Квартет 

  Поэзия » Другая
1416 10 13

Събудих се много рано,

някъде към четири-пет.

Тишината облегна се на моето рамо

и аз и прошепнах: Привет!

 

Навън още властваше мрака,

поздрави ме през прозореца стар.

Изправих се и пода леко изщрака.

В камината още тлееше жар.

 

Самотата ме чакаше в съседната стая.

Тишината и мракът дойдоха там с мен.

Защо се бяхме събрали, не зная.

Защо света беше тъй сив и студен?

 

На прозореца крачеше някаква сврака.

Всички седяхме неподвижно сякаш си бяхме дали обет.

И тогава осъзнах, че аз, тишината, самотата и мрака

бяхме един страхотен, завършен квартет.

© Лорийн Мусакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??