Ще престана себе си за всичко да обвинявам,
точно в този момент тази страница затварям.
Няма да мисля какво ще се случи и какво не,
пускам се по течението и ще се чувствам по-добре.

Не ми пука за тебе, почвам книга нова.
Лошо ми се пишело...мии к'вот', такова.
Правех неща, които ти никога за мене.
И равносметката...ами, изгубих страшно много време.

И да! Знам, че не бях това, което ти за мен.
Виж от твоята "любов" до каква степен съм ранен.
Или поне преди 5 минути така бях.
"Всяко зло за добро". Що за стока си разбрах.

Виж слънцето, как залязва то...
И с теб се случва абсолютно същото.
Разлика обаче е, че утре пак ще изгрее,
а ти си плод, който никога повече няма да зрее.