Къде да ида, когато тук е страшно
И всичко познато досегашно
Си тръгне тихо от мен
Като птичка в есенен ден.
Как да се държа, как да се справя, 
Ще бъде ли безполезно, ако нещо поправя?
Любов да намеря, приятели да търся
Целият свят да претърся и разтърся.
Душа осакатена,
сама от себе си отвратена.
Поглеждам в огледалото и виждам друг човек,
Всичко познато е някак далек.
Ще ходя, ще пълзя и ще се скитам
Всичко непознато по света да изпитам.
Та щом всичко познато е тъй негостоприемно,
Всичко познато – телесно и неземно,
то нека дойде нещо чуждоземно. 
Времето лети, изминал е век
Останало ли е нещо от мен, или съм просто получовек?