2 окт. 2007 г., 09:00

Къде изгуби се невинността? 

  Поэзия
760 0 9

Къде изгуби се невинността?

 

 

Всяка вечер будя се със вик,

че не откривам сeбе си във тъмното.

Прелъстявам демона си... пак е жив

и пак ме води в непознатото.

 

Пречупих много силни ангели,

за да бъда такава, каквато искаха ме другите.

И лъжа много... вярват ми

и боят се само от преструвките.

 

За мене няма хора, има само идеали.

Пред собствения си олтар прекланям се,

че нямам друг... и друго божество.

И дявола, и бога в мен живеят, мразейки ме.

 

Страхливка е била съдбата,

непосмяла да поиска втори шанс.

Горкичката, като че ли за мен заплака

и наранена, кълнеше ме без глас.

 

Бягам и преливам във безкрая,

когато много други вече са заспали.

И спирам там, където уморено гасне святото.

За да се сгуша в него... плачейки.

 

Всяка нощ сънувам черни ангели.

И всяка нощ със тях целувам се.

Къде изгуби се невинността?... Не зная... Лутам се...

© Ина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??