Къде отива всичко
и защо отново съм сама?
От един останало ми стихче,
а от друг - картичка, слова...
Снимки прехвърлям -
те пазят единствено черти и лица.
Миналото сякаш се отхвърля
и пита - беше ли ти, случи ли се това?
Чуди се душата ми -
не взира се в снимките единствено тя.
Прехвърля сякаш на лента делата ми
и не знае защо след всичко остава ù само самота?!