Къде са ни поетите, къде?

А все по-нужни са такива птици,

щом сме подвили пак снага на две,

зависими от жалки политици.

Недейте слуша думите им, спрете!

Не трябва да сме в техния роман.

Поезията, тя е друго цвете –

градина в стихове, словесен храм.

Възторг е нужен, нужни са ни песни,

нужна е свобода, нужен е плам!

Да счупим тия страхове тъй бесни,

вкарали нас в оковите – роман.

Роман тъй дълъг, тягостен и мрачен,

роман без край, без смисъл и без срам.

Щом зачетеш го, вече си обречен,

а стих е нужен кратък, смел и прям!