Къде се ражда обичта
към роден дом и към Родина?
Къде цъфти? Къде изгрява тя?
Над малка дъхава градина?
Където рано сутринта
с мотичка мама пак копае.
Погалва росните цветя,
усмихва се и с тях мечтае.
И може би в ръцете здрави
на моят дядо и на тати
понася ручеи, дъбрави,
припира дом на внуци да остави.
От тухли и от речен камък
не къща, а олтар свещен.
Да свети ярко с пламък,
да спомня за предците всеки ден.
А може би, с една лозничка
забива корен в българска земя.
Расте, разлиства се, не спира
да дава плод на своите деца.
© Хари Спасов Все права защищены