DPP (SMooth)
304 5941
5 июн. 2019 г., 09:21  

Къде изчезна усмивката? 

  Поэзия » Философская
507 2 11

Погледнах първо огледалото,

а то напукало се цялото.

Надникнах после зад вратата,

но там прикрила беше се душата.

Отворих после чекмеджето - 

лежеше свито там сърцето.

 

Открехнах лекичко прозореца,

надзърнах аз на улицата пуста,

а там във локва кална,

оставена на произвола на съдбата,

опърпана и малко крива,

Усмивката помаха ми с ръката.

 

Страхът отдавна скрил се бе зад ъгъла,

прикрил следите си от злополуката!

© SMooth Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Хареса ми, SMooth! Поздравления!
  • Благодаря
  • Добре описана реалност! А усмивката ни е толкова необходима, за всяка една ситуация! Поздравления!
  • Просто не е дошъл още някой приятел да ѝ подаде ръка
  • Еех, тази Усмивка! Защо оставена е на произвола на съдбата...?
    А Страхът си е на мястото, скрит зад ъгъла.
    Хареса ми!
  • Съгласна съм с казаното от вас. Страхът е онази част от разумът ни, която ни провокира да мислим и да търсим други по-конструктивни и безопасни решения. Не случайно е еволюирал като чувство и се е запазил и до днес. Но има хора, които се поддават повече на страха и се оставят в ръцете му, без да действат и да се движат напред. Не казвам, че това е правилно, но е част от случващото се и тогава последиците за такива хора са доста неприятни. А и стихотворението ми е по-скоро метафорично.
  • Смели са глупаците, истинските храбреци са тези, които умеят да преодоляват страха. Но страхът понякога е просто гласът на разума. Доста непримиримо и категорично съждение. Никой не е абсолютно отвратителен, така, че да не може да се погледне в огледалото. Божият образ е във всички нас и той е незаличим.
  • Интересен поглед имате Мария, но мисълта ми беше по-скоро друга. След като страхът връхлети и нанесе вреда, останалите наши "части" или се изпокриват, свиват и променят, а огледалото така се напуква от вида ни, че чак му се иска да е останало малка люспа в пясъка. Понякога няма по-голям престъпник от страха!
  • Ами очите ни са вече в телевизорите, умовете - в компютрите, краката - в колелата, че и като екстра имаме и криле в самолетите. Защо да нямаме и души, сърца и усмивки като вещи, които да си прибираме и изваждаме, когато ни скимне? А може би те са избягали, защото сме ги заменили с вещи? Е, страхът е защитна реакция, но понякога не е здравословен. Поздравления.
  • Благодаря Мариана... просто житейско наблюдение
    Благодаря за "Любими"!
Предложения
: ??:??