Къде ще идеш без морето,
без чайките и вечния им вик,
коя звезда по пътя ще ти свети -
нали остава фара тук?
По улици, бездомна, ще се скиташ,
сама ще вдигаш своя ешафод,
а вечер ще сънуваш пак вълните
и рибите с немия им зов.
Така ще съхнеш, тихо ще угасваш
далече от морето и Бургас,
далеч от всичко, що за теб е свято,
дори от собственото твое "Аз".