В тъмен ъгъл аз се кътам...
Правя крачка, после две...
В дъжда сама се лутам
и търся път към твоето сърце...
А ти къде си? Някъде из мрака?
Някъде във бездна от сълзи...
Хиляди очи те гледат, пълни с мъка
и ти ги гледаш, а от това боли?
Ела, аз ще те спася от думи тежки,
от остри като ножове лъжи...
Ще те спася от хиляди забежки,
Ще те спася от чуждите съдби... ...