Къде си, мой безценен арестант?
Заради мен какво ли би погубил?
Би ли пожертвал гордостта без свян?
И безразсъдно в мен би ли се влюбил?
Къде си - ненатрапчиво суетен,
мой арестанте? За да те заключа
в сърцето си, в ръцете ми оплетен
и там отново всичко да получа…
Къде си, мой безценен арестант?
И би ли жертвал себе си за мен?
На мойте мисли ти си адресант?
Но си оставаш пак непокорен…
Къде си, арестанте мой безценен?
Ти сън ли бе, или мечта желана?
Отсъствието ти е с полъх леден…
След тебе нищо друго не остана…
Сега съм арестантът аз самата...
Защото ти си тръгна и отне ми
ключът... И аз се вслушвам зад вратата...
Дали не се завръщаш – да ме вземеш...?
© Георги Ванчев Все права защищены