Къде си Сняг?
Остана ли поне за малко на върха
от теб – храна студена за поточета пенливи?
На този бряг за да докоснеш вечността,
от теб да пият корените жадни
на анемонии и на малини диви.
Януари е.
Дванайсти. Но блести
отново слънцето Тракийско над площада!
Светът е тук!
И във очакване трепти
да загори Изкуството като сигнална клада.
© Ангел Милев Все права защищены
Със риск да бъда може би проклет
(отдавна аз горя на тази клада)
благодаря ти Влади, продължаваме напред!