11 сент. 2018 г., 23:37

Къде сме ние 

  Поэзия
5.0 (1)
356 0 1
КЪДЕ СМЕ НИЕ
Скрих сълзите си в дъжда студен,
но той ги изсипа солени на земята.
Дадох болките си на вятър озлобен,
но той ги забоде на хората в душата.
Потърсих слънцето за блага топлина,
но то се скри зад облаците тежки.
Помолих за съпричастие бледата луна,
но тя ми отвърна с ехидна насмешка.
Исках от хората с подадена ръка
да се докоснем, да споделим истини,
но те се дръпнаха с изплашена душа, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Все права защищены

Предложения
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »