Където и да съм
Винаги ще държим мечтите си в ръце,
ще бъдем отговорни за раните в нашето сърце,
виждаме бъдещето, то стои пред нас,
но нещо ни пречи да се сбогуваме с миналото, ще живее с нас.
И ето ни сега, с всичко нужно за промяната,
държим ръцете си, знаейки, че нищо няма да е същото на сутринта,
ще сме толкова далеч, толкова сами,
но сме длъжни да продължим, колкото и да боли.
Седим лице в лице с новия си живот, с тъгата,
страхуваме се да прекрачим, да приемем самотата,
а може би така е по-добре, сбъдвайки мечтите си, ...