От мене не очаквай да стоя
и да се взирам с мъка в тишината
или назад по пътя да вървя.
Търси ме някъде нататък,
където светът без жал се върти
и въздухът даже се променя,
където със страх пристъпваш ти,
а аз се вливам във безвремието.
Не ме очаквай на ръба,
аз няма бързо да се наиграя.
С циклони до припадък се въртя,
убежище и род не зная.
Да, вярно, до теб някога стоях,
във теб вклиних се и се вричах
да съм ти дом. Но само скривалище ти бях.
А аз искам да искри като обичам.
20.05.2014г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Все права защищены