Превърнахме се в артефакти на съвремието,
мъртвее в нас любовният живец
и стърже тишината на съмнението
в акордите на вечния щурец.
Захвърлихме очите си във равнодушие...
Ужасно ни е страх да сме добри.
Копаем си спокойствието тъй послушно
и крием в сън несбъднати мечти.
Говорим важно на език от чужди мнения,
но вратовръзките ни са парчета гняв.
С банкноти плащаме за своето спасение,
а дяволът ни винаги е прав.
И страдаме във благородните си чувства мислено.
Човешкото се буди в плача на вина.
Из този грешен свят е скрита истината
във кълнчето от капка светлина.
© Михаил Цветански Все права защищены