Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
25 мая 2008 г., 16:27

Към Бога в мен 

  Поэзия
724 0 24

*          *          *

 

Защо не взе и мене, Боже,
когато беше време за това,
кога от брачното ми ложе
отне ми дръзко любовта.
И през всички тез години
ти чоплеше във лютата ми рана -
не искам да те хуля, но прости ми,
в душата си запалих храма.
Не вярвам в никой и във нищо,
ще търся Нея, по света ще скитам,
ще спра до някое огнище
и огнената фея ще попитам...
Дали гори и в нея любовта и,
тъй както в мене, като въглен пАри,
чака ли ме, дали знае,
че търся я сред спомените стари.
Ако си Бог наистина, открий я,
и ако трябва мене накажи.
Иди при нея, намери я,
че страшно я обичам и кажи.
Покажи и пътя, дай и воля,
милост имай и към мене.
Тя дойде ли, аз плахо ще помоля:
Бъди пак моя - паднал на колене.

 

*          *          *

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??