25 мая 2008 г., 16:27

Към Бога в мен 

  Поэзия
5.0 (10)
798 0 24
* * *
Защо не взе и мене, Боже,
когато беше време за това,
кога от брачното ми ложе
отне ми дръзко любовта.
И през всички тез години
ти чоплеше във лютата ми рана -
не искам да те хуля, но прости ми,
в душата си запалих храма.
Не вярвам в никой и във нищо,
ще търся Нея, по света ще скитам,
ще спра до някое огнище ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Все права защищены

Предложения
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »