RainaVakova
431 2764
25 янв. 2018 г., 13:27

Към живота единствен на слънцето 

  Поэзия » Другая
413 3 5

Махам от морето на своето детство.
Давя се и нямам спомен за възраст.
Някъде нагоре се веят ръцете ми
към живота единствен на слънцето.

 

Може би ме очаква там в огледалото
някоя усмивка, на която не вярвам.
Стените покрити са с цветни плакати,
старият талисман е за поправяне.

 

Купувам връзки за обувките на дупки.
Те леки пеперуди в стъпките ми крият.
Завива ги небето с меките си букви,
преди водата в него луда да пробие.

 

Но стиховете имат воля на престъпници.
Ни топли, ни студени на куклите очите
с детско любопитство морето ще откупят
и болката ще бъде единствено физическа.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За да не повтарям коментиралите, ще кажа просто - Възхитена съм!
  • Уникална си!
  • Приветствам уникалния ти изказ, Райне!
    Навсякъде те чета с подчертан интерес.
  • "Купувам връзки за обувките на дупки.
    Те леки пеперуди в стъпките ми крият.
    Завива ги небето с меките си букви,
    преди водата в него луда да пробие."

    Поантни и запаметяващи се редове, както и цялото стихотворение. Много финес и парадоксално усещане привнасяш, Райна, чрез своите поетични търсения, завършващи с естетико-лирически открития! Поставям в Любими.
  • Виждам картини от незабравимо минало, виждам плитки морета, честни огледала и цветни полети, които с времето все по-често ще ни се явяват, Рени. Стихът ти пази този детски архив.
    И това е единственото му престъпление!
Предложения
: ??:??