Към Капиталиста
На велик ли ще ни се правиш
със твоите идеи безчовечни,
обикновените хора с надежди като мамиш,
или с някакви добродетели фалшиви, безчестни,
с що строиш крепостта на срама.
Прави се, самодоволни тиране,
че кръвта на милиони по ръце ти не виждаш,
че всичко красиво и цветно е кат пролет,
че свободата свобода е тук на земята,
че всички се обичаме кат братя любими,
че човекът човек е, а не просто добиче,
че червени поети няма и няма да има,
че всеки „живеещ“ живее със доблест.
Прави се, но недей да забравяш
наш ‘те дребни особи – черни в очи ти,
недей да забравяш, че ние сме Хора,
и с цяло си сърце обичаме и милеем
за нашата скъпа родина поробена,
за братя и сестри ни – мили, но заслепени,
що хомотът твой денонощно мъкнат и влачат.
Погледнеш ги – красиви, напети, засмени,
щастливите роби – на лице им усмивка,
а душите им смазани плачат и стенат.
Издигнати демони и паднали ангели
животът на роба страстно и с жажда изсмукват,
достойни ни идеи преобразяват в срамни идеали,
любовта на сърцето в черна омраза превръщат.
За тебе срам няма и няма да има,
безкраен позор за народът велик увенчаваш,
само своята същност крепиш и издигаш – ти си измама,
бъдещето на нас и наш ‘те деца дълбоко заравяш.
Но историята ни учи и ни показва,
че ти, еднодневко, за вечността си просто ебавка,
-едно напомняне за нашата идея,
че не трябва да спира да се бори, да се извисява!
Ние ще дойдем със знамената червени,
в твоята крепост, горди и преродени,
ще се молиш тогаз ти за нашата милост,
но вече решена е твоята съдба –
увиснал с изплезен език от някой мост в нощта!
( ще отмъстим ний за поп Андрей сега)
Нашата воля не е сломена,
нашата сила тепърва расте,
-сърцето отляво е, а кръвта е червена,
сърпът тъкмо започва глави да оре!
Кристиан Дочев
04.10.2014г. София
© Кристиан Дочев Все права защищены