На гледката божествена отдаден,
в планинския курорт, в утро ранно,
светът го виждах тъй създаден -
в хармония от вълшебства - многостранно.
Стоях така сред борове унесен,
над хорските съдби замислен –
обгърнат с трелите на песен,
сред горския масив, от дъжд изчистен.
Не виждах тука други хора,
усетих само женски силует,
прогонил сънната умора
и в мен запя душата на поет. ...