Аз свикнах вече да забравям
и странно чувство- още не боли.
Сърцето си на другите раздавам
безчувствена към себе си дори.
И-странно чувство- мога да прощавам,
щом чувствата на пепел изгорят,
в жаравата по-силна ставам
и чакам чувства пак да се родят
И-странна мисъл- искам самотата,
когато всички други отрекат,
когато виждам празнината на сърцата,
когато думите и мислите мълчат.
И-странна мисъл- няма да обичам,
щом никой не обича мен!
В светът студено-безразличен
към тихият ми вечен плен…
© Дени Все права защищены