И все те искам, все те чувствам - в мечтите някак си те пускам. Далеч и близо, явно-тайно, размити някак виртуално. И все до мен си, а те няма, усещам шепот, страст, забрана - във устните ми поглед впил, в очите - свойте преоткрил... И тъй е хубаво, фатално, неистинско, но толкова реално за мен, за теб - по дяволите другите! Не с думи, с поглед казвам - любя те.