Пътуваш днес към нищото, любими. На лодката веслата окъсяха.
Морето не е вече до колене... на дъното му няма почитатели.
Илюзията не е чудна приказка... и ти, прощавай, не, не си писател.
Днес думите са груби... по презумпция - левашко харакири за душата.
Не знам защо ти пиша, имах нужда от малко злободневно слово-блудство.
Ще млъкна изведнъж и ще изпсувам със чувството, че думите са средство,
а не причина, за да те достигна, откакто те напуснах... все те няма,
но свиквам, все по-рядко те сънувам... и липсата е някак си достатъчна.
Но, сигурна съм, първо те обичах... и бавно любовта изтля в омраза.
А след това не спрях - и пишех, пишех, все глупости, кому ли са потрябвали.
Ти можеш да останеш там - сред нищото, със Господ да си правите компания,
но стане ли ти скучно, навестявай ме, ще пийнем водка с лед - като приятели. ...