9 июл. 2021 г., 00:12

Към нищото 

  Поэзия » Философская, Другая
542 0 2
Към нищото
Изморени жили, почиващи в тревата,
от някогашен бяг, стимулиран от страх...
Без напрежение, като избухнала граната,
в мир разлагат се паника, муцуна, крак...
Глътката текила се готви да евтаназира
десет мозъчни клетки, молещи в агония
Проядени от лоши мисли конвулсират,
но алкохолът носи статична кататония
Битието като ритащи крака на обесен
тече в неспокоен, несвършващ спазъм
Скоро от хипоксията клетникът е отнесен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Все права защищены

Предложения
: ??:??