ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
28 сент. 2017 г., 08:46

Към Последния си бряг 

  Поэзия » Философская
591 2 7

Към Последния си бряг

 

Нощта е на Гарвана

и - орда, черни гробари…

стон на Светулка премазана,

и кобно цвъртене на твари….

 

Приклекнало е Небе,

та доземи чак...

Сянка Синьото отне –

и „повлече крак”…

Кукумявката да спре –

и иде Времеяд!

Стрелките ще заспят.

Мрак ще затъче

Саван за жадния ми Свят.

„Оставам!” ще рече

Душа ми, но няма, няма как –

Духът, и Сянката на Сън,

на стремена са пак –

разделят се с Големия Табун.

И гриви огнени свистят

към Последния си бряг,

копита рият, ноздрите пръхтят!

и как издишват земния си ад!

Изумруд зелен, ездач е само –

блести Душа без тлен!

и Гола!… се прибира… Тамо!

 

 

...Долу – Гарван, две монети в клюн кръжи –

от него ги вземи, Лодкарю!

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Мариана!
  • Не спирам да го чета,отново и отново.Прекрасно е.
  • Благодаря ви за прочита, Маргарита, Нина, Йоанка, Силве!
  • "И гриви огнени свистят
    към Последния си бряг,
    копита рият, ноздрите пръхтят!
    и как издишват земния си ад!"
    Цялостната картина е като излята от дълбините болка, пресъздадена в запомнящи се образи и картини.
    "Долу – Гарван, две монети в клюн кръжи –
    от него ги вземи, Лодкарю!"
    .....
  • Наистина зловещо. Дано е просто авторска измислица, но не го усещам така. Сякаш е имало истинска среща със ужасни явления... Може би смъртта е най-страшното нещо за човека.
  • Много зловещо...направо сатанинско ?!Тръпки ме побиват
  • Настръхнах!
Предложения
: ??:??