КЪМ СЕБЕ СИ
И вървя, опънат като лък...
Хора срещам. Патил-недопатил,
различавам тънкия ласкател,
изроденост - от вроден недъг...
На катър сакат или пегас,
сбъркал пътя или сам пък сбъркан
като зимен, изостанал щъркел -
себе си да срещна чакам аз.
С ужас чакам този страшен миг!...
Има ли ме, или вас пък мамя?
Да не се саморазмина само ...