Изсъхнали листа... натрошени!
Вече без форма, без аромат... без желание.
Забравени между пожълтелите страници...
Отдавна непомнещи що е живот!
По погрешка отварям аз прашната книга...
След време, може би след години!
И намирам там спомени нечакани,
изсъхнали, от притискане дори натрошени!
И отнася ги вятърът някъде през прозореца...
Без посока - Kъм слънцето - помислих си аз!
И погали ме нежно по шията...
И рече ми - Не тръгвай след тях!
Глава надолу виновно свених...
Изглежда потъпках и последния спомен!
Премрежен поглед към слънцето...
Възможно ли е без крила да се лети!?
© ДРУГА Все права защищены