18 июл. 2019 г., 09:29  

Към свободата 

  Поэзия » Гражданская
705 2 6
Ти никога не идваш като дар.
Не - в слънчев лъч, а в облак, с вятър бурен!...
Защо тежи ни пътят, Свобода,
дори до избирателните урни?
И влачим си така синджира робски...
По-лесно е във фейсбук да сме гневни,
да хулим Бог, управници, Европа…
Но няма да възкръснат Ботев, Левски!...
Словата им изтляват в празен ропот.
Кръвта им още капе от олтара...
Увиснал на въжето е въпросът:
„Народе????”... Но мълчим, не отговаряме... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??