към своята свенлива възлюбена

4 янв. 2008 г., 21:54

Поэзия » Любовная

1375 0 4

не даваш да говоря как

талантливо те боготворят

завистниците ми настояваш

постоянно да съм по-умерен

в речите и в мерената но

ние сме неудържими твоите

поклонници ние сме отчаяни твоите

кални скулптори ние сме оглупели

от свенливата ти смелост твоите

бардове ние сме без каски взривяваме

синтаксиса твоите миньори ние сме

ухилени от жилването на усмивката ти

твоите случайни хора ние сме проснати

зелени господи голф игрища

моите завистници тичай ни

ananke (Радослав Смилков)

2008-02-24T13:16:26+02:00

Мамка му, как съм те изтървал досега?
Гледам отнесе ми не само синтаксиса, ама и стилистиката, че и семантиката... за семиотиката хич не ми се и говори...
Ave!
Tomad (Тома Кашмирски)

2008-01-05T13:04:59+02:00

Аз мисля, че идеята за хаотично посвещение с толкова добре скрит смисъл, че дори двама редактори като Майче и Креми да не могат да разгадаят, е постигната!
Незабравима (Кремена Стоева)

2008-01-05T11:57:22+02:00

И аз...

Струва ми се, че му липсва Пунктуация!
изречена (Мая Попова)

2008-01-04T21:54:35+02:00

моите уважения, но аз нищо не разбрах