Към теб ме носи мисълта,
преди да легна уморена
от ежедневна сивота -
от бързоникнещи проблеми.
Към теб пътувам, мой пожар,
надежда за искри на лято -
очите ти са свят олтар
(със радост галя синевата им).
Сред безразличието си дар!
В душата ми растат мечтите -
към теб вървя през дръзка жар
с невинноста на младост чиста. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация