Затворени в черупката на битието,
към теб, Апостоле, едва поглеждаме.
И само на годишни чествания,
пред паметника ти главата свеждаме!
Остави ни заветите си, Дяконе -
завети светли и непреходни.
"Народе???" Спиш ли? - робство вече нямаме -
сами във робството душите си обрекохме.
© Таня Георгиева Все права защищены