Към звездите ще тръгна пеша
от морето, брега на неволите,
не да гоня аз чужда мечта,
а да открия на живота ореолите.
Ще достигна аз хълма далечен,
ще поспра да почина за миг,
а над мене безкрайният път Млечен
ще разлива донейде величествен лик.
Продължавам пак крачейки смело,
без сън, без умора и глад,
а отгоре нощта тъй умело
развява без страх своя черен халат.
"Ще ги стигна!" - уверено казвам
на себе си, а под мен без път - бездна.
И над същия хълм пак се надвисвам,
а светът долу бавно започва да чезне.
Но ето - виждам аз нещо просветва
и жадно протягам ръцете.
Душата пак от надежда полита
и грабва със нея сърцето.
ЦГ.
© Цветелина Все права защищены