Кънти

1 авг. 2017 г., 22:23

Поэзия

727 1 2

Понякога дишам чрез думи,

понякога просто мълча.
Душата бодлива кривя във съня ми

и кротко напасвам накриво така...

Понякога думите нямат и смисъл.

Дочуваш ли ехо?

То вече кънти...

И ето разбираш – така си орисан –

на думи да вярваш, на думи, уви...

А как се завърта за кратко животът,

уж тръгваш направо,

е, вече не знам.

Може ли някой изобщо да каже,

ето и днес не достигнах до там...

Десислава Танева