/ П.П:
Ще се опомниш щом стане твърде късно. /
Кървав ми е декември -
по ръцете ми кожа на прах.
Усещам още по тях студените
клетки, които през деня държах.
Прибирам се към вкъщи,
а навън - полумрак.
Ужасена, отвратена, полази ме
по тялото страшен гняв -
че хората убиват, убиват без страх.
Че чий живот по-ценен е от нас? ...