септември 2013 Румяна Славова

Колко молитви прошепнах

в среднощните доби -

да те забравя!

Но Бог, до днес, за тях

глух си остана...

Любовта в мен гори,

като осолена рана!

Болка е на сърцето

всеки удар!

Тази болка

превръща се в лудост!

Тя ще те следва

през девет земи в десета...

Дори плътта ми,

с пръсти студени,

да разкъсаш най-свирепо!

Стигнеш ли ти до сърцето,

върху него

татуирано е твойто име...

И него с' зъби да разкъсаш,

за да спре да блъска

и за теб да моли -

на парчета,

в гроба -

пак тебе ще обича!

Дори очите ми да избодеш,

с думи остри,

за да спрат за теб да плачат,

пак с тоз безумен поглед

ще те преследват,

та и векове да минат!

Дори кървите ми да разлееш,

та копнежът ми да стихне -

до долната земя да стигнат -

в кървав дъжд ще се превърнат

и твойте устни ще облеят!

От тоя дъжд отровно-влюбен

до смърт ще се опиеш,

в отвъдното ще дойдеш

мене да откриеш!