Поиска от кръвта ми да опиташ
и аз прерязах вени героично,
хареса ли ти този вкус на вечност,
прелял във теб от моята трагичност?
Отпиваше я, сякаш беше вино
с годините далечни отлежало,
а аз изстивах - колко нетипично,
от себе си по-топла не познавах.
А ти, пиян, ме гледаше безлично,
но знаех, че изобщо не ме виждаш
а аз по твойте устни бях се спряла...
Протегна после длан. И ме изчисти.