4 мая 2017 г., 01:13

Кървя 

  Поэзия
453 0 0
Остави ме, със друг си ти сега.
За мене страдала си,
със него щастлива си.
Искаш да ти вярвам, че те е боляло,
искам да усетиш моята болка отляво.
Не посмя в очите да ме погледнеш,
когато фаталните думи ти изрече.
Иска ми се да бе един кошмар,
събуждам се и нищо не с е е случило.
Спомени горят като безкрайна свещ,
думите ти ножове които още дълбаят в мен.
Минаха години, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Димитров Все права защищены

Предложения
: ??:??