16 июн. 2020 г., 09:41  

Kъс небе 

  Поэзия » Философская
897 10 13
Когато им събориха затворите,
веригите запазиха набожно.
Дори и да не са човеци хората,
животът е занятие възможно,
защото над главите преклонените,
отдавна не проблясват ятагани.
От тинестата кръв се пукат вените,
душа - килия, плъховете храни.
Панически потъващата ладия,
напускат те. Тълпата мерзка сган е.
И уморен и стар се ражда младия,
без бъдеще, в което да остане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??