22 нояб. 2008 г., 20:00
Надежда крехка паяжина плете
в душата ти обезверена,
с мисъл тайна в нея да вплете
вярата в мечта осъществена.
Нагиздена в пурпурни одежди,
с лазурно сияеща усмивка,
стаила чара на цяла вселена
в една мечта с измамна обвивка.
А ти, Прометей, от жажда изтерзан,
прекрачил прага от съмнение,
с дух бодър от вярата обладан,
да я приемеш с вдъхновение. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация