1 апр. 2009 г., 09:37
Вдиша дъха ми,
че твоят не стигаше...
А още не знаеше,
че си пристигнал.
Правих къща с веранда
до оградата на света.
Близо си...
Оставих ти знаци
да стигнеш до мен -
смътна тревога за щастие,
неистова мъка,
че ме няма сега ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация