16 сент. 2022 г., 19:04
Понеже си помислих, че летя,
а всъщност май съм падал наобратно,
не ме вини, че идвам без цветя!
(За първи път се влюбвам безвъзвратно...)
Усетих, че ме тегли светъл зов,
прожектор от загадъчна вселена.
Не слънчев лъч, а клетва за любов,
която сякаш търси точно мене.
Потеглих сам, без куфар и без страх.
Галактики подминах цяло ято.
Апчих! Прощавай, шепа звезден прах
донесох ти с копнеж за вечно лято. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация