КЪЩИЧКА В ГОРАТА

Тъмни облаци се свличат,

сред мечтите ни кръжат.

Гръмогласно те отричат

любовта на този свят.

Към безумна надпревара

вкупом хората търчим.

Времето пред нас догаря

и навъсено мълчим.

В малка къщичка сме двама.

Огън в стаята гори.

Но по покрива е драма –

дъжд коварен се рои.

Как стеснително поглеждаш –

дълго си била сама.

Думите с тъга подреждаш,

а красива си жена.

Ти не се страхувай –

нежността си довери.

И на воля с мен лудувай.

С поглед влюбен ме дари!