Отркри и мен късметът вехтошар.
- Пристигнах! - каза той великодушно.
Разбрал бе, че ключалка и дувар
не правят дом, дори комин да пуши.
И ситният дъждовен капков шев
по скъсаната ми съдба затрака.
Приела бях, че кривия верев
е мой, но пак претърсвах сляпо мрака.
А вехтошарят, болката съзрял,
запълни като фокусник пейзажа.
И сякаш бе с мечтите ми живял,
издигна ме високо над паважа, ...