Късна есен гората съблече,
а ноември мъглите довлече
и небето с олово напълни,
преди дните си той да изпълни.
Дъжд и вятър листата подгони
и настръхнаха голите клони,
падна ярката жълта позлата
и заплака от мъка душата.
Мокри улици, кални пътеки,
прашни пътища - станали меки,
сивотата превзема деня ни,
леден полъх днес зимата кани.
Тя ще дойде след късната есен,
белоснежна и с коледна песен,
в светлини ще окъпе елхите,
ще прогони тъгата в душите.
Николай Димов
© Николай Димов Все права защищены