Чу ли шепота ми или не?
Изроних тайната на свободата
и желаната от мене красота
не забелязах далеч в мъглата.
Среднощни стенания,
лай на някакво бездомно куче.
Не чувам шепота отново.
Искам всичко да е наготово.
Книжарниците
отдавна затвориха врати.
А камбаните на църквите замлъкнаха.
Но този път – шепотът не спира
да кънти.
P.S Шепотът e съвестта ми, а пътят е една сива линия.
14.04.2011г.
03:04ч.
© Кристиан Неделчев Все права защищены