15 апр. 2011 г., 22:02

Късна философия 

  Поэзия
556 0 0

Чу ли шепота ми или не?

Изроних тайната на свободата

и желаната от мене красота

не забелязах далеч в мъглата.

 

Среднощни стенания,

лай на някакво бездомно куче.

Не чувам шепота отново.

Искам всичко да е наготово.

 

Книжарниците

отдавна затвориха врати.

А камбаните на църквите замлъкнаха.

Но този път – шепотът не спира

да кънти.

 

P.S Шепотът e съвестта ми, а пътят е една сива линия.

 

 

14.04.2011г.

03:04ч.

 

 

 

© Кристиан Неделчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??