Във мислите ми шепне като вятър
и с чувствата ми рони се в дъжда,
а после, есента ми недочакала,
покрива всички болки - със смола.
От думите ú капещи - поникват
до мен в тревите нови светове
и в клоните им сякаш се провикват
стотици разгневени ветрове.
В мъглите ú са скрити небесата,
в които е останала сама -
една-едничка песен - неизпята
от птица отлетяла с младостта. ...