1 окт. 2021 г., 15:20

Kъсна любов 

  Поэзия » Любовная
545 5 8

Тази късна любов рони листи и думи,
вее гривата бяла на ранния сняг.
Хлопва гневно небе, грее в смях помежду ни,
да напомни, че живи сме. Хора все пак.

 

Тя се люшка – махало на градски часовник
плаче дълго и тъжно. И хълца от смях.
И  се чувстваме с нея по-малко виновни,
кукувички в часовник. Без дом, като тях.

 

Тя облича се шарено, щуро, младежки,
закъснява и пие си чая горещ.
Тази късна любов помни старите грешки,
ще те стопли, до зимата... Ако поспреш...  

© Надежда Ангелова Все права защищены

Тази късна любов е така уморена...
И покрита е с белези от изгарящи страсти.
Тихо влезе във теб. Тихо влезе и в мене.
Тази есенна обич, вик за последното щастие...
Тази късна любов по душа се съблича. ...
  753 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??