Късно ще е когато простиш,
тъжно е когато грешиш.
И когато в мрака вървиш,
за мене ще крещиш.
Но късно ще простиш,
късно за любов ще просиш,
където и да дириш, когото и да молиш,
мене няма да намериш.
Късна ще е тази прошка,
последна ще е тази грешка.
Мен вече ще ме няма,
от смърта ще съм пленена.
В душата ще е хладно като зима,
когато мене няма да ме има.
Студени сълзи ще покапят,
но и те не ще ти помогнат.
Късна ще е твоята прошка
и ще помниш тази грешка.
Спомен ще е смехът за теб
и сърцето вечно ще е лед.
© СветлИНКА в тунела Все права защищены