21 дек. 2006 г., 05:46

Късните разходки в миналото 

  Поэзия
568 0 6
Може би понякога се губя сред късните мъгли на есента, а може би понякога нарочно в тъмното разхождам се сама... Отнесена от вятъра вечерен, с коси попарени от нощната слана, в мислите си връщам се при тебе, но спомените носят ми тъга... И ледените погледи се впиват, изгарят ме, но вече не боли... и чужди хули във студа вечерен забиват се със огнени стрели... Отдавна вече нищо смисъл няма, отдавна вече спря да ме боли, една пътека там - зад мен остава, но да се върна пак при теб не ме моли...

© Теодора Стефчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??