6 нояб. 2008 г., 18:39

Късно 

  Поэзия
517 0 6
 

Късно

 

Беше късно, никой не усети

как птиците отлитнаха на юг.

Безмълвно, но със скрита песен,

оставиха мълчанието си тук.

 

Беше късно, не чух във тишината

как в залеза изчезна там денят.

И не видях звезди около луната,

не видях луна дори, не видях и светлина.

 

Не видях усмивки, само се преструвах

и някак си на времето бях завидяла,

че ми е взело всичко, което притежавах...

А всъщност сама му го бях дала...

© Някоя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • че ми е взело всичко, което притежавах...

    А всъщност сама му го бях дала...
  • Браво,Злате!!!
  • Ти си отчайващо млада! Не е било късно, а рано ... Поеми си глътка въздух, в твоите глътки времето е заредило повече озон! Давай с обич и закалявай криле в бурите!
  • Когато човек се раздава, времето граби с пълни шепи! Поздрав!
  • Поздравления!
  • Чудесна поема!Последния стих най-много ми хареса и е изпълнен с ужасно много смисъл!
Предложения
: ??:??